„Агнес Грей“ – проста история с богата душевност

на

Романът на Ан Бронте „Агнес Грей“ стои в библиотеката ми от поне 5 години. Нямам никакъв спомен как се е озовал там, кога съм го купувала и защо. Спомням си само, че имах едно истинско любопитство към трите сестри Бронте и понеже Ан е най-малко известна, реших, че сигурно е доста незаслужено подценявана. Донякъде съм имала право.

Виж още: 7 романа, идеални за дъждовни дни

„Когато чуем нещо добро, без нито една лоша дума за някой човек, тогава е лесно да си представим и още положителни качества.“ *превод Наталия Георгиева

Присетих се за този позабравен роман, защото изгледах нашумелия сериал „Бриджъртън“ и се чудих с коя книга да се пренеса отново в епохата на Джейн Остин. И времето на „Агнес Грей“ дойде. Смело мога да кажа, че Ан Бронте по нищо не отстъпва от таланта на сестрите си.

„Виждате, мис Грей, благият отговор отвръща гнева, а горчивите думи го извикват. Дори тези, които казваш само на себе си.“

Виж още: „Две сини очи“ – учудващо скучна за класата на Томас Харди

Сюжетът се върти около мислите и преживяванията на младата Агнес Грей – бедна пасторска дъщеря, която става гувернантка, за да помага на семейството си. Ан включва и автобиографични елементи в романа. Действието тече бавно, но красотата на новелата не е във външните обстоятелства, колкото във вътрешния свят на главната героиня. Мислите ѝ много точно отразяват дълбочината на характера и мъдростта, въпреки младостта ѝ. Много от преживяванията ѝ сякаш се случват днес – разглезените деца на богати родители, които си мислят, че заради парите си могат да унижават всеки. Повърхностните красавици, които нямат скрупули да разбиват сърца, за да си докажат някаква своя стойност; женят се заради статус, а остават нещастни. Скромните, умни момичета, които дават вид на студени, но всъщност са плахи и срамежливи. Човекът през вековете не се променя. Типажите са същите.

„- Не знаете какво щастие ви чака занапред – казах му аз. – Вие сте едва в началото на пътя си.
– Аз вече притежавам най-голямото щастие – отвърна ми той. – И това е силата и желанието да бъда полезен.“

Виж още: Томас Харди – класикът, който дава урок на класиците

Не мога да кажа, че „Агнес Грей“ е някакъв шедьовър, но със сигурност е приятна за четене, заради богатия си език. Лично на мен, главната героиня ми допадна изключително много като възгледи за живота, принципи и душевност. Не открих онази тлееща тегава атмосфера от „Брулени хълмове“ или мракът и пуритански феминизъм от „Джейн Еър“. Ан Бронте сякаш внася повече мекота и дори лекота в романа си, за разлика от огромната драма и готика при сестрите ѝ. Чувствах Агнес повече като приятелка, която разбирам, отколкото като страничен наблюдател. Разбирах я доста повече от Катрин или Джейн Еър – която на моменти дори доскучава.

„Връзките, които ни свързват с живота, са много по-силни, отколкото си представяте, отколкото може да си представи човек, който не е видял колко силно могат да бъдат опънати, без да се скъсат. Може да сте нещастна без дом, но дори вие може да живеете, при това не толкова лошо. Човешкото сърце е като гъба, подува се от малко, но много няма да го унищожи. Ако малко повече от нищо го разстройва, малко по-малко от всичко е напълно достатъчно да го погуби. То е калено, както телата ни, с огромна сила срещу външните влияния.“

В любовната история имаше нещо много сладко и по детски невинно. Отново, без излишна драма, призраци или ревове. Сякаш Ан извайва една ювелирна брошка от отношенията между двамата, без нищо помпозно, но с голяма стойност. Две дълбоки души, всяка помъдряла преждевременно, виждат красотата зад семплата външност един на друг.

Виж още: „Итън Фром“ – романът, в който мълчанието е „оглушително“

„Когато ни гнети мъка или дълго сме потискали силни чувства, без да сме способни да ги изтръгнем от сърцето си, и ги задържаме в себе си, тъй като не можем да получим съчувствие от никое живо същество, често търсим облекчение в поезията. Обикновено я намираме – било то в чужди излияния, които са в хармония с личните ни настроения, или в собствените си опити да дадем гласност на чувствата си, които макар и по-малко мелодични, са по-подходящи и по тази причина ни докосват по-дълбоко и са способни да облекчат страдащото сърце.“

Романът „Агнес Грей“ се чете бавно, въпреки малкия си обем. Това не е разтърсваща история, пълна с обрати и екшън. Акцентът тук е на вътрешния свят на героинята. В началото много ми приличаше на „Примката на призрака“ от Хенри Джеймс, заради гувернантката, която се опитва всячески да се справи с разглезените богаташки деца. Впоследствие обаче видях, че е доста по-леко четиво, идеално преди сън. Ан Бронте със сигурност има голям талант да извайва образи, но романът пресъздава по-скоро една проста история с голям финес на характерите и богатство на мислите.

„Нека надарените с красота са благодарни за нея и я използват разумно, както се използва всеки друг талант. За онези, които не са били така благословени, остава да се утешат и да дадат най-доброто от себе си. Макар често да е надценявана, красотата е дар, който не бива да бъде презиран. Мнозина са го разбирали, когато, чувствайки, че могат да обичат или да бъдат обичани, са били възпрени да дадат или да получат щастието, за което са предопределени, от тази привидна дреболия.“

Моята оценка: 3 от 5 звезди

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.