„Червената кралица“ на Тюдорите е много по-интересна от очакваното

Третата книга от поредицата на Филипа Грегъри за Войната на розите (Войната на братовчедите) разказва за майката на Хенри VII Тюдор – Маргарет Боуфорт. Наречена е от Грегъри „Червената кралица“ заради принадлежността на Боуфорт към рода Ланкастър, известен с фамилния си знак червена роза. В този период от английската история очевидно има някакво голямо обаяние,…

Разказите на Дафни дю Морие водят до пристрастяване

Сборникът с разкази на Дафни дю Морие „Птиците“ със сигурност добавя към писателския й талант онзи ореол, който във великата литература се отдава на малцина. След като прочетох с възхищение класиките „Ребека“ и „Братовчедката Рейчъл“  , дойде време и на подборът разкази на издателство „Лабиринт“, сред които и непревежданият до момента „Монте Верита“. Макар да…

Модни съвети за есента от велики литературни герои

„Когато се захлади през есента, животът почва наново…“ („Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд, превод Нели Доспевска) Модата и литературата са двете ми страсти, които от доста време се чудя как да съчетая. Затова сега започвам една серия от модни съвети, които са вдъхновени от велики автори и техните художествени герои. Като се замислим, със сигурност…

Бакман и неговите сълзливи бележки с име „Всяка сутрин пътят към дома…“

Фредрик Бакман е един от онези феномени, които стават световно известни писатели, защото могат да пишат добре, но тръгват от своя блог. Шведът спечели сърцето ми с „Човек на име Уве„, след което ме разочарова с „Баба праща поздрави и се извинява“, а с нещото като разказ „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“…

Няколко причини да се влюбиш в „Убийството на художника“ от Луиз Пени

Дебютният роман на канадската журналистка и писателка Луиз Пени ме накара да се влюбя и да искам да прочета всичките й дванайсет романа наведнъж.  Е, да, към момента у нас са издадени едва пет от тях, но със сигурност ще стават повече. Какво обаче ме очарова толкова много в първия й роман, при все че…

Сценарият „Хари Потър и Прокълнатото дете“ – бледо копие на книгите

Сценарият на пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ съвсем не е като книгите. На първо място, форматът е друг. Предопределен е за сценично изкуство и не можем да очакваме да видим в него достойнствата на романа. На второ място, от самолет си личи, че Джоан Роулинг само е кимала отдалеч при процеса на написването. Защото…

„Яж, моли се и обичай“ – един одухотворен чиклит

Има много неща, които ми харесаха в бестселъра на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“. Но има и няколко, които ме възпираха да се „прехласна“ по нея. Ето какво имам предвид. Преди всичко, Гилбърт е една средностатистическа нюйоркчанка – тя има високи доходи, прекрасна кариера на писател за различни списания, дори неин разказ от…

200 години от смъртта на Джейн Остин: 13 от най-романтичните й цитати

Тази година, на 18 юли, се навършиха 200 години от смъртта на великата британска писателка Джейн Остин през 1817 година. Със своя талантлив подход, с голяма доза насмешка, Остин остава в сърцата на поколения романтици по цял свят. Иконични герои като мистър Дарси, Ема и Елизабет Бенет владеят читателското въображение вече два века. Повечето от…

Много обрати и бърз сюжет в „Миниатюристът“

Отдавна си бях набелязала да прочета този исторически роман, но все не му идваше времето. В крайна сметка, в литературния клуб, който посещавам, избраха „Миниатюристът“ и за отрицателно време беше прочетен. За подобен род романи англичаните имат един израз – „page turner“, тоест кара те да отгръщаш страница след страница. Действието на романа е толкова…

Дафни дю Морие остава в историята с култовия роман „Ребека“

Имах много големи очаквания за този роман на Дафни дю Морие, който й поставя заслужено място сред класиците. „Ребека“ й носи световна слава, а екранизацията на Хичкок му носи „Оскар“. Донякъде, очакванията ми се оправдаха. Ето какво имам предвид. Има някакъв огромен дисбаланс в структурата на творбата – първата половина върви мудно и изнервящо, с…

„Мебет“ – мъдрост и сила от тайгата

Руският писател Александър Григоренко ни отваря погледа за една напълно непозната вселена – тази на тайгата. Този слабо познат климатичен пояс се среща рядко като сцена на романи. Неговата наситена магичност е ловко обрисувана от Григоренко чрез смелия му герой Мебет. Няма да е пресилено, ако кажа, че Мебет е един супергерой от тайгата- неслучайно…

Антикласация: 5 адски тъпи и депресиращи книги

В живота на човек има моменти, в които усеща, че има нужда от „глътка въздух“. Моменти, в които имаш нужда от комфорт – психически и емоционален, за да събереш сили за житейските предизвикателства. В точно тези моменти НЕ искаш да четеш книги, които съвсем да те „довършат“ и да ти покажат колко скапан всъщност е…