Ключови книжни цитати: Какво харесват мъжете в една жена?

Непостоянната природа на жените често кара мъжете да се питат какво всъщност искат дамите. Но, повярвайте, жените са не по-малко озадачени как да привлекат идеалния партньор. Какви качества ни правят неустоими за господата? Какво търсят те в една потенциална съпруга? Виж още: 13 от най-романтичните цитати на Джейн Остин Нека се обърнем към един световен…

Нов роман разкрива мистерията за принцеса Анастасия – струва ли си?

Не съм възхитена. Никак даже. Но трябва да призная, че младата писателка Ариел Лоуън има дарба. В обширен послеслов тя обяснява какво я е довело да се захване с историята на последната руска имперска фамилия Романови и тяхната грозна смърт. Това, което ме разочарова от него обаче, беше как тя обяснява, че изобщо не харесва…

Какво си купих от Базара на книгата 2020 и защо

По традиция, издателствата у нас правят (поне) две събития в годината, на които предлагат книгите си на що-годе приемливи цени. Макар че не се „отпускат“ особено в отстъпките. Тези събития са Базарът (пролетно време) и Панаирът (Коледно време). Както знаете, „Тази книга“ се гордее с това, че е независим от издателства блог и нямам нужда…

5 романа, които доказват, че Black Lives Matter

В последните няколко седмици ставаме свидетели на протести из цял свят. Западното общество се надигна отново срещу многовековни предразсъдъци, които костват човешки животи. Расизмът и полицейското насилие в САЩ и в много други държави са проблеми, които не могат да бъдат потулвани повече. Насилието ражда насилие, но дали води до равноправие? Виж още: Най-забавните обиди…

„Измамна светлина“ – седмата перла в короната на Луиз Пени

Винаги е приятно да се върнеш в Трите бора. Идиличното канадско селце, в което все някой убива някого, бързо става любимо. Поредицата на Луиз Пени за главен инспектор Арман Гамаш за пореден път доказва, че жанрът cozy mysteries е гаранция за успех. Не мога да кажа, че с всяка книга писателката става все по-добра, защото…

„В сърцето на Странджа“ намираме само една „средна хубост“

Първата част от трилогията „Софийски магьосници“ на Мартин Колев беше интересна и лека книжка. Както вече съм споменава в ревюто си за нея, има доста заемки от други автори и светове, но винаги е приятно да видиш познати места, интерпретирани в български роман. В тази връзка виж: „Софийски магьосници“ – приятна фентъзи изненада За съжаление,…

„Пчелата“ – история за пламъци-близнаци, поднесена като клише

Интересно, че попаднах на романа „Пчелата“, след като видях доста препоръки за него. Случи се така, че моето духовно израстване мина през различни етапи в последните месеци и през хипотезата, че може и да съм пламък-близнак. Виж още: „Яж, моли се и обичай“ – един одухотворен чиклит Оказа се, че и в България, освен по…

„Ева Луна“ ни учи как да минаваме през живота с лекота и магия

За любовта ми към магическия реализъм мога да пиша много. Когато е толкова майсторски приложен в роман обаче, думите не стигат. Чилийската писателка Исабел Алиенде е призната в цял свят с умението си да борави с фразите така, сякаш са от друга вселена. Тя ме „спечели“ като фен още с бестселъра си „Къщата на духовете“,…

За баба Упи и нейните (анти)любовни постулати

Купих си книгата на Упи Голдбърг със забавното заглавие „Каже ли ти някой „Ти ме допълваш“, бягай!“, с големи очаквания. Всъщност се оказа, че само заглавието е забавно. Ето какво имам предвид. Очаквах един забавен начин на поднасяне на възгледите на Упи за взаимоотношенията. Очаквах захарен памук, а получих шпек. С който баба Упи налага…

„Коледна тайна“ – интелигентен чиклит с много обрати

Отдавна не съм чела приятна коледна книжка. Имам предвид такава, която да не е ужасно захаросана, с глуповати герои от рода на класическия чиклит и с предизвестен финал. Може би за последно при мен приятна коледна история беше за котарака Боб. В тази връзка: „Коледен подарък от Боб“ На пръв поглед, романът на Карън Суон…

Равносметката за 2019: Какво НЕ прочетох, а трябваше

Нека започна с това, че хич не обичам да си правя равносметки. А навярно трябва. Практичните хора така правят. Имат си списъци и си ги следват. Както в живота, така и в областта на хобитата – като колко и какви книги да прочетеш за година. Да де, ама животът има рядко чувство за хумор и…

„Безсмърниците“ – повече реализъм, отколкото ясновидство

Започнах да чета „Безсмъртниците“ на Клоуи Бенджамин, защото я разглеждахме в книжния клуб, който посещавам. Изобщо не бях чувала нито за писателката, нито за романа. На пръв поглед ми се стори нещо young adult като жанр, а като прочетох и анотацията, съвсем ми се стори тийн-фентъзи. Едва ли съм била по-далеч от истината. Виж още:…