„Къде си, Аляска?“ е просто „голямото Нищо особено“

Имах известни очаквания към Джон Грийн. В крайна сметка, той ме спечели за Young Adult жанра с бестселъра си „Вината в нашите звезди“. За жалост обаче, това ще си остане книгата, която най-много ме трогна в неговото творчество. Макар да исках още тийн драма на високо ниво.

Виж още: „Сняг вали“ – наивни разкази за тийнейджъри

Редно е да започна с това, че „Къде си, Аляска?“ е дебютният роман на Джон Грийн. Вероятно нямаше да стигна изобщо до него, ако HBO не бяха направили сериал през 2019 година. И ето че времето да прочета и да изгледам дойде. Очаквах обаче много повече от талантлив писател като Грийн. Дори ми се струва, че сериалът е по-интересно направен от книгата, което си е постижение.

„Боже, не искам да приличам на онези хора, които под път и над път разправят какви искат да станат. Просто ще го направя. Да си представяш бъдещето, е някаква форма на носталгия.“ *превод Александър Маринов

Виж още: „Всички наши места“ поставя въпроси за самоубийство

След „Вината в нашите звезди“ прочетох също и „Хартиени градове“, както и „Сняг вали“, а сега и „Къде си, Аляска?“. Във всички тях забелязвам една тенденция при Джон Грийн – всичките пубери са надрасли възрастта си и говорят мъдро като 90-годишни старци. Повечето от тях са все интелектуалци, които цитират Кафка или Маркес и нямат нищо общо със средностатистическия повърхностен тийн, изгубен в дебрите на Инстаграм. Освен това, забелязвам още една тенденция – силна женска фигура, по която главният герой е хлътнал и е готов да изпълни всяко нейно желание. Това го виждам и в „Хартиени градове“, и в „Къде си, Аляска?“.

Виж още: 7 книги за всеки завършен пътешественик

Не ме разбирайте погрешно, приветствам силните женски персонажи, които да са модел за подражание на днешните момиченца. Но в някакъв момент Грийн малко се престарава и ми се струва, че колкото и да се е опитал да изгради Аляска като 16-годишно момиче, толкова и нейната забележителна дълбочина я прави леко нереалистична. Не че всички пубери са или тъпи и надрусани или задръстени зубъри. Предполагам, че има и такива, които са готини бунтари-зубъри, но на моменти ми се струваше нереалистично.

„…ако хората бяха дъжд, аз просто ръмях, а тя беше ураган.“

Романът започва с разказа на задръстения Майлс, който решава, че иска да замине да учи в гимназия в Алабама, за да търси „голямото Може би“. Харесва му да чете биографии и знае наизуст прощалните думи на множество известни личности (нещо, което е хоби на Джон Грийн). И това е също една приятна подробност за автора – кара те неусетно да се „зарибиш“ по книгите, които главните герои четат. В новата гимназия Майлс си намира приятелчета, с които да правят пакости, да пробват нови неща и да пушат нон-стоп (което не е ли вече доста старомодно?). Там се запознава и с красивата Аляска, която е твърде „отворена“ за умна тийнейджърка и сякаш иска да живее бързо, да опита от всичко. Зад тази фасада обаче бързо разбираме травмите ѝ и защо е тази постоянна непредсказуемост и бунт.

Виж още: 7 герои от книги, влюбени в книгите

„Никога не бива да губим надежда, тъй като никога не можем да се повредим непоправимо. Мислим, че сме непобедими, защото е така. Не можем да се родим, не можем да умрем. Както всяка енергия, ние само променяме формата, размерите и проявлението си. Когато пораснат, хората забравят това. И започват да се страхуват от загубата и от провала. Но онази по-голяма от сбора на частите ни частица от нас няма начало и няма край, така че не може да се провали.“

Обратът, който се случва в средата на романа, леко ме изненада и аз до последно си мислех, че нещата не са това, което изглеждат, и че до края ще има друг обрат. Но не, нещата си бяха точно такива и Грийн просто ни преведе през едно травмиращо за всеки подрастващ събитие. „Голямото Може би“ се оказа „Голямото Нищо особено“.

Виж още: „Безсмърниците“ – повече реализъм, отколкото ясновидство

Харесаха ми цветните герои на Грийн, но сюжетът за мен „издиша“. На фона на „Вината в нашите звезди“ вероятно е разбираемо да искам нещо разтърсващо, но не го получих. За дебют обаче, не би трябвало да съдя строго. Предполагам, че такива романи ще се харесат на всеки леко смотан, но достатъчно умен пубер. Останалите просто ще си пускат селфита в Инстаграм.

Моята оценка: 2 от 5 звезди

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.