Започнах романа „Гениалната приятелка“ от неаполитанската тетралогия със скептицизма, че започвам нещо като чиклит – дамски роман с повърхностна тематика. Но се оказах приятно изненадана.
Това е роман за една необикновена връзка между две момичета, за едно приятелство, което често е съревнование, конкуренция, но и опора. Феранте започва с мистериозното изчезване на Лила – вече около 60-годишна, тя си е взела вещите и дрехите и е напуснала дома и сина си, без следа. Синът ѝ Рино се обажда на Елена – нейната приятелка от детинство, за да му подскаже къде може да е майка му. Така Елена (Лену) започва да пише роман за приятелството на двете жени, като започва още от първия им поглед в първи клас.
Романът започва и върви доста бавно, описателно и на моменти трудно, поне до към средата. Елена Феранте изгражда двата образа с фин психологизъм, като едновременно с това обрисува и тежката обстановка в Неапол след Втората световна война. Бедността, насилието над жени и деца, истериите и неграмотността са повсеместни. Но именно в това се състои гениалността на тези две деца – измежду недоимъка и недоверието към училището, те не спират да се обучават.
Виж още: Една енциклопедия за момичета бунтарки може да направи чудеса
Лила е винаги първа със своята естествена гениалност, а Елена е тази, която кръжи около аурата ѝ, като не спира да се стимулира. Лила е борбената, дръзка и прозорлива личност с невероятен магнетизъм, а Лену е доброто момиче, което няма как да не се учи и осъвършенства от Лила, но притежава завидна сензитивност.
И макар първата част от неаполитанската тетралогия да е само за детството и юношеството на Лила и Лену, тя е достатъчна, за да се „запалиш“ по този така приятен стил на писане, с голяма доза психологизъм и познаване на женската душа.
Виж още: „Жените на Лазар“ натежава с дълбока драма
Драмата е голяма част от трудния живот в онези времена в Италия, но именно тя е тази, която помага на момичетата да съзреят преждевременно и да преминават през житейските събития заедно.
Може би точно тази дълбока смесица от приятелство, проблеми, вражди, любов и брилянтен ум е причината HBO да пусне минисериал за „Гениалната приятелка“, който върви едно към едно с книгата и героите.
Не на последно място, трябва да кажа, че Елена Феранте е псевдоним на писател-фантом, който общува с читателите си само чрез издателството. Никой не знае дали е мъж или жена, а единственото условие да продължава да пише, е да бъде оставен в анонимност. Това не пречи на списание „Тайм“ да постави името на Феранте сред стоте най-влиятелни личности за 2016 година.
Виж още: „Светлина между два океана“ разтърсва с тежки дилеми
За себе си мога да кажа, че със сигурност ще продължа с останалите книги от тетралогията, защото съдбата на Лила и Лену никак не ми е безразлична.
Моята оценка: 4 от 5 звезди