Защо очаквах повече от „Странноприемница „Ямайка“?

на

Дафни дю Морие е отдавнашна моя любимка. Нейното майсторство и похвати са се доказали не само в архива на световната класика, но и в личните ми представи за класна литература. Въпреки това обаче, изобщо не планирах да чета „Странноприемница „Ямайка“ това лято.

Виж още: Дафни дю Морие остава в историята с култовия роман „Ребека“

Виж още: Демоничната женственост на „Братовчедката Рейчъл“ в романа на Дафни дю Морие

Така се случи обаче, че към момента карам курс на Кеймбридж за ниво C1 по английски език и за домашно през август ми възложиха да си избера роман на ниво C1 от предоставен списък. Втората, която видях, бе Jamaica Inn и не се поколебах повече. Домашното беше да прочетем поне 20 страници от книгата. Аз я прочетох цялата за около седмица. Дотолкова зарибяваща може да бъде дю Морие. За съжаление, обаче, това бе доста по-слаба книга от останалите ѝ произведения.

Снимка: BBC

Сюжетът се върти около осиротялата Мери, която загубва майка си и тръгва да намери единствената си останала роднина – леля си Пейшънс. Оказва се обаче, че лелята живее с чичо мародер – Джос Мерлин, който извършва нелегален бизнес във въпросната странноприемница. Насред мочурища и пустош, Мери е принудена да се примири с кръвожадния си чичо, с цел да пази безхарактерната си леля от него. Макар че се зарича, че няма да го издаде на закона, Мери тръгва да търси помощ в близкото село и попада на викария – албинос със студени очи, който играе ролята на неин душеприказчик. Някъде из екшъна на чичо си, Мери се натъква на брат му – Джем Мерлин и като невиждала тийнейджърка се влюбва в лошото момче след първата целувка.

Виж още: Разказите на Дафни дю Морие водят до пристрастяване

Снимка: BBC

Честно казано, до последно не можех да харесам нито един от героите. Сториха ми се твърде едностранчиви и липсваше дълбочината, с която съм свикнала да свързвам дю Морие и нейните други герои, най-вече братовчедката Рейчъл. Да, имаше я готик атмосферата, множество обрати и бързо действие, затова и нямаше как да спра на 20-тата страница. Но ми липсваше пълнокръвността на персонажите. Сякаш „лошото момче“ Джем с неговия чар, непредсказуемост и авантюризъм, се доближаваше най-много до действителността, а и до моите симпатии. Мери ми беше глупава и наивна в своите опити да спасява леля си, която не иска да бъде спасявана. А и финалните ѝ житейски решения ми се сториха безвкусни и нехарактерни за стила на Дафни дю Морие. Все пак, това не е тийн романс, както финалът намеква, а готик драма. Злодеят Джос пък беше толкова еднопластов, че изобщо не предизвика емоция в мен.

Виж още: Кой литературен злодей си според зодията? – част II

Все още не съм гледала нито една екранизация на романа, но не знам дали и ще го направя, предвид, че книгата за мен не бе на нужното ниво за класата на дю Морие. Въпреки това, се насладих на прекараното време в любимия ми, мрачен Корнуол, който се надявам на посетя някой ден. Оказа се, че дори страноприемницата е действително място и я има и до днес, свободна за резервации в booking.com.

Моята оценка: 3 от 5 звезди

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.